Семейно имущество при развод

3. СОБСТВЕНОСТ ПО ВРЕМЕ НА БРАКА И СЛЕД НЕГО

3.1. СЕМЕЙНА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ

Семейният кодекс определя имуществата, придобити по време на брака (вещи и правата върху тях, парични влогове, недвижимите имоти и др.), независимо на чие име са, като семейна имуществена общност.

Този вид собственост е неделима. Това означава, че докато трае бракът, никой от двамата съпрузи не може да иска да си поделят общите вещи.

Необходимите условия и предпоставки, за да възникне съпружеска общност по отношение на недвижимите имоти (апартамент, къща, дворни места, право на строеж, на надстрояване и пристрояване и др.) са следните:

1. Наличие на валиден брак — брак, сключен при изпълнението на всички формални и материални изисквания на закона. Ако бракът е нищожен, придобитият недвижим имот не е семейна имуществена общност, а обикновена съсобственост (ако е придобит от двамата) или лична собственост (ако е придобит от единия).

2. Имотът да е придобит по възмезден начин в рамките на брака т.е. след сключването на брака и преди прекратяването на брака.

Животът предлага и по-нестандартни хипотези. Например процесът по придобиване на имота е започнал преди брака от името и за сметка на единия съпруг, а формално собствеността е прехвърлена след сключването на брака. Или обратният вариант, когато процесът на придобиване на имота е започнал по време на брака, имотът е придобит само от единия съпруг непосредствено след прекратяване на брака. Проблемът относно собствеността се решава конкретно за всеки случай.

3. Имотът да е придобит в резултат на съвместен принос и на двамата съпрузи. Най-общо законът приема, че съвместният принос може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството. За да се очертае ясно кой имот е общ и кой не е, следва да се разгледа въпросът за личното имущество на всеки един от съпрузите. Лични, само на единия съпруг, са първо всички недвижими имоти, придобити от него преди брака или след неговото прекратяване, или имоти, които съпругът (съпругата) е придобил по наследство или като дарение по време на брака.

Двамата съпрузи трябва да са на ясно по основни въпроси, отнасящи се до собствеността на недвижимите имоти, придобите по време или извън брака.

1. Имот, придобит от единия съпруг по време на брака, но при трайна фактическа раздяла, не е общ за двамата съпрузи.

2. Изградената по време на брака сграда върху имот, лична собственост на единия съпруг, се включва в съпружеската имуществена общност само ако е довършена до определена степен на самостоятелност в груб строеж със взаимния принос на двамата съпрузи.

3. Имот, придобит от единия съпруг по време на брака срещу поето задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя, е семейна имуществена собственост, независимо, че според договора само той е поел цялата грижа.

4. Придобити недвижими имоти през време на брака от Едноличен търговец в резултат на неговата търговска дейност и вписани като активи в баланса на фирмата, са негова лична собственост.

5. Едноличен търговец с доходи, които надхвърлят значително приноса на другия съпруг, формиран от влагането на средства и труд, грижи за децата и работа в домакинствотото, може да претендира за по-голям принос в семейната имуществена общност.

6. Заем за закупуване на недвижим имот, получен от съпруга преди брака и изплатен по време на брака, е лична собственост.

7. Получаване на заем за закупуване на недвижим имот с лични средства от единия съпруг през време на брака не изключва съпружеска имуществена общност, а поражда само обликационни отношения между бившите съпрузи.

8. Нищожни са декларации през време на брака от единия съпруг, които признават по-големия дял в семейната имуществена общност на другия съпруг.

3.2. СОБСТВЕНОСТТА СЛЕД РАЗПАДАНЕ НА БРАКА

При развод двамата съпрузи трябва добре да знаят законовите разпоредби за личното имущество и за това, придобито по време на брака (виж “Семейна имуществена общност”, стр. 27).

До скоро съществуваше становище, че съпругът грижил се за децата и независимо, че е получавал значително помалки доходи от другия съпруг през време на брака, има равен принос в имуществената общност.

В Семейния кодекс (чл. 28, ал. 3) е залегнат принципът за справедливо уреждане на имуществените отношения след прекратяване на семейните отношения на основа на приноса, който всеки от бившите съпрузи има за тяхното създаване.

На тази основа съдът може да определи на бивш съпруг по-голям дял върху недвижим имот, който е бил семейна общност, когато неговият принос надхвърля значително този на другия съпруг. Това може да стане независимо, че другият съпруг е изпълнявал задълженията си, според възможностите си, и е осигурявал благополучието на семейството.

При завеждане на иск в съда за по-голям дял претендиращият трябва да докаже с документи и свидетели, че е получавал значително по-голям доход от другия съпруг и че последният е разходвал и пилял средства лично за себе си, с което не е допринесъл за увеличаване на общото семейно имущество.

При развод по взаимно съгласие (чл. 100 и 101, ал. 1 от Семейния кодекс) съпрузите излагат своето споразумение по всички взаимни морални и материални отношения, включително и за недвижимото имущество (семейното жилище). Споразумението се утвърждава от съда, след като той провери дали са защитени правата на децата.

Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Имущество при развод

Имущество, придобито по време на брака

Недвжимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити по време на брака до прекратяването му, освен вещите, придобити по наследство и дарение и вещите за лично ползване и упражняване на занаят, стават общи на двамата съпрузи, стига съпрузите да не са сключили брачен договор, с който договарят друго, независимо от това на чие име са придобити. Те стават общи и в случаите, когато са придобити през време на фактическа раздяла на съпрузите.

Имущество при фактическа раздяла

Когато обаче фактическата раздяла е прекъснала всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите и е изключен какъвто и да било принос в придобиването на единия съпруг от страна на другия, съпругът на чието име са придобити, може с установителен иск да установи, че тези имущества не са общи и че принадлежат лично на него.

Определяне на по-голям дял от имуществото, поради по-големия приноса в придобиването му

Законът предвижда възможност при прекратяването на брака поради развод, в едногодишен срок от прекратяването му по силата на влязло в сила съдебно решение, единият от съпрузите да предяви иск за определяне на по-голям дял от общото имущество, когато приносът на този съпруг за придобиване на общите вещи явно и значително надхвърля приноса на другия съпруг. В тези случаи искът се предявява за определяне на по-голям дял от цялото имущество, а не на определена конкретна вещ или група от вещи, представляващи част от общото имущество.Непосочването на цялото семейно имущество и липсата на искане да бъде определен по-голям дял от цялото имущество е недостатък на исковата молба, който може да бъде отстранен от ищеца в предоставения му за това срок от съда. Ако въпреки указанията на съда, ищецът не отстрани в срок тези нередовности на исковата молба, исковата молба се връща на ищеца и производството се прекратява . Нередовностите на исковата молба в този смисъл могат да бъдат оправени от всяка една от страните в течение на съдебното производство като всяка от страните може да сочи и друго имущество, придобито по време на брака и съставляващо общо имущество на страните.

Наследниците на съпруг, починал след прекратяването на брака поради развод или поради обявяването му за недействителен, могат в едногодшен срок от прекратяването на брака да предявяват иск за определяне на по-голям дял от общото мущество срещу преживелия съпруг, ако такъв не е бил предявен, както и да продължат предявеня от наследодателя иск.

Определяне на по-голям дял от общото имущество на съпруга, упражняващ родителките права

При прекратвянето на брака поради развод, на този от бившите съпрузи, на когото е предоставено упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца, съдът може да определи по-голям дял от общото имущество.

Влязалото в сила решение за определяне на по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоствено от съда упражняването на родителските права по отношене на ненавършилте пълнолетие деца от прекратения брак поради развод, може да бъде изменено когато след това с влязло в сла решение са изменени мерките досежно родителскте права по отношене на децата и те се оставят на другия от бившите съпрузи за отглеждане и възпитание

Наследниците на съпруга, на когото са предоставени родителските права и който е починал след прекратяването на брака поради развод, не могат да предявят този иск срещу другия бивш съпруг. Този иск е ненаследим. Това е така, тъй като основание за определяне на по-голям дял от имуществото е обстоятелството, че ненавършилите пълнолетие деца са били предоствени за отглеждане от съда на единия родител. След смъртта на този родител, упражняването на родителските права спрямо тези деца преминава върху преживелия родител.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВЕНАТА ОБЩНОСТ ПО ВРЕМЕ НА БРАКА

Съпружеската имуществена общност може да бъде прекратена и през време на брака, ако важни причини налагат това. За установяване на тези важни причини следва да се предяви иск, като по делото се събират доказателства за установяване на твърдените важни причини. Не е допустимо съпружеската имуществена общност в този случай да се прекрати чрез съдебна спогодба между страните. В случая страните не могат да се спогаждат дали са налице важни причини, които налагат прекратяването на съпружеската имуществена общност. Това може да бъде установено само по исков ред.

След като съдът прекрати съпружеската имуществена общност по време на брака, като установи, че важни причини налагат това, вещите остават в обикновена съсобтвенот между съпрузите като всеки притежава идеална част от тях. За да се прекрати тази съсобственост, може да се предяви иск за делба между съпрузите. Искът за делба може да се предяви обаче едва след влизане в сила на решението за прекратяване на съпружеската имуществена общност по време на брака, когато се установи, че важни причини налагат това.

Адвокат Лазар Белев

Адвокат Лазар Белев, специализиран бракоразводен адвокат с опит в делата за развод, издръжка и родителски права. За записване на дата и час за консултация се обадете на тел. 0876 217 476 или на електронна поща: [email protected]

Разделяне на имуществото при развод

Прекратяването на брака като правило води до това, че съпрузите следва да разделят придобитото по време на брачната връзка имущество, но за съжаление далеч не всички двойки в развод могат да го направят мирно, културно и по взаимно съгласие. И ако разделяне на имущество при развод не може да бъде постигнато по цивилизован начин, то веднага, без да се губи време следва да се потърсят услугите на добър бракоразводен адвокат. Практиката показва, че колкото по-рано стартирате процедурата по разделяне на имуществото при развод, толкова по-големи са шансовете да получите възможно най-справедлива и удовлетворяваща Ви част от него. Със забавянето във времето става все по-трудно да се намерят свидетели, да се снабдите с квитанции и гаранционни карти, а също така и да се намерят юридически документи доказващи един или друг факт относно собствеността върху дадено движимо или недвижимо имущество и съответно приноса в придобиването му от страна на съпрузите.

Ако Ви предстои сложен развод с разделяне на имущество на съпрузите на значителна стойност не се колебайте и се свържете с адвокат Лазар Белев на тел. 0876 217 476, за определяне на дата и час за консултация по Вашия проблем. Доверете се на професионализма и опита!

Незапознатите с тънкостите на процеса свързан с разделяне на имуществото при развод не знаят, че подобна делба предполага оценка на недвижимите имоти и движимите вещи. И докато жилището например няма да е загубило от пазарната си стойност, то с времето уредите, обзавеждането и лекия автомобил губят значителна част от стойността си, а следователно и претендиращият дали част, дали парично обезщетение ще получи по-малко пари за дяла си. Също така е желателно съпрузите да не се бавят с делбата първо заради течащите срокове за давност, второ заради риска от погиване, изгубване, недобросъвестно разпореждане с нея и трето, за да изчистят имуществените си отношения, които задължително водят до конфликти дори и след като развода отдавна е станал факт.

Ако разполагате със значително като размер имущество първото и най-важно нещо, което следва да направите е да се обърнете към добър бракоразводен адвокат. И веднага идва въпросът „ЗАЩО?“. Ами най-общо защото ако не го направите в началото е много възможно крайния резултат от имуществените спорове при развода съвсем да не ви хареса. Мръсните номера в правото съществуват откакто го има, а при наличие на пари и междуличностен негативизъм често адвокатът от помирител се превръща в грозно оръжие, което усложнява максимално живота на половинката. Номера като продажба на общо имущество след стартиране на делото за развод на нищожни цени на подставени лица, продажби на дружествени дялове и т.н., които накрая оставят половинката без значителна част от това, на което е разчитала. И именно навременната консултация със специализиран бракоразводен адвокат и предприемането от него на действия ограничаващи разпореждането и запазващи имуществото могат да гарантират във възможно най-пълен обем защитата на правата на клиента.

Разводът и свързаното с него разделяне на имущество във всеки конкретен случай има нюанси, които изключват шаблонен подход и универсалност. Най-общо колкото двойки – толкова вариации на отношения, и междуличностни и имуществени. За това и логичната мисъл диктува преди да се пристъпи към подобно уреждане на отношенията още в началото да се оценят всички рискове, които могат да възникнат в процеса на уреждане на комплекса от отношения възникнали при брака. И никой не би могъл да Ви даде по-добър вариант за действие, който да ви спести и нервно напрежение, а често и финансови средства от специалистът по бракоразводни дела, който ежедневно се изправя пред подобни проблеми и намира най-доброто решение често и за двете страни. С помощта на адвокат се избягват напълно или в значителна степен се минимизират опитите на някоя от страните излишно да бави процедурите, защото има някакви задни мисли.

Естествено всяка от страните преследва свои интереси и както мъжът, така и жената използват както позволените от закона начини и средства, така и такива, които макар и законни в умелите ръце на бракоразводния адвокат водят до създаване на трудно преодолими и бавещи изключително много процеса пречки.

Споразумението при развод по взаимно съгласие

Споразумението при #развод по взаимно съгласие

При #развод по взаимно съгласие съдът допуска развода, без да издирва мотивите на страните за прекратяване на брака. Не се събират доказателства за разстройството на брачната връзка. Основанието за развод в този случай е „сериозното и непоколебимо взаимно съгласие“ (чл. 50, СК), то е предпоставката за допускане на развода, без самото съгласие да е с конститутивно значение. Това е така, защото съгласно българското право, развод се постановява само от съда и актът, с който бракът се прекратява е съдебно решение.

След влизането в сила на съдебното решение, с което се утвърждава споразумението правните последици на развода са породени и бракът е прекратен. Съгласно чл. 330, ал.5 от ГПК решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие не подлежи на обжалване.

  • Производството започва с писмена молба до районния съд по постоянния адрес на един от съпрузите, в която изразяват съгласието си за прекратяване на брака, което съгласие следва да се потвърди и лично в съдебно заседание.
  • Задължително е личното явяване на страните в съдебно заседание, с цел да се изрази съгласието за прекратяване на брака пред съда – при неявяване лично на някой от съпрузите делото може да бъде прекратено.
  • Наред със съгласието, необходимо е постигането на споразумение по чл. 51 от СК. Съдът утвърждава споразумението на страните по чл.51 от СК, когато то отговаря на законовите изисквания и с него са уредени следените въпроси: местоживеенето на децата; упражняването на родителските права; личните отношения; издръжката на децата; ползването на семейното жилище; издръжката между съпрузите и фамилното име;

Това изброяване на въпросите, подлежащи на уреждане е неизчерпателно, следователно могат да бъдат уреждани и други въпроси. И в този смисъл, когато има задължения поети по време на брака – например заеми, кредити и т.н, независимо на чие име са поети, е добре да се постави и съответно реши и този въпрос, който няма пречка да влезе в споразумението. Ако такъв въпрос не е решен в споразумението, преди да се представи за одобрение на съда, няма пречка страната, която е заинтересована да се откаже от процедурата по взаимно съгласие. В такъв случай, процедурата може да премине в такава по исков ред.

Най-добре е да се поставят и решат всички въпроси от значение за страните в споразумението, защото в противен случай винаги има възможността да възникнат спорове, които ще следва да се решават по общия исков ред. Именно заради това, следва да се има предвид, че практиката един адвокат да представлява двете страни, които имат срещуположни интереси не е добра, защото просто няма как в този случай интересът на двете страни да е еднакво добре защитен.

Споразумението се утвърждава от съда, след като провери дали са защитени интересите на децата, като може да поиска и становище от дирекция „Социално подпомагане“. Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока, съдът отхвърля искането за развод.

Принципно, делото за развод по взаимно съгласие се разглежда в едно заседание (при необходимост, според конкретния случай може и в повече от едно), съдът излиза с решение в две части:

  • Допуска развод между съпрузите на основание тяхното сериозното и непоколебимо взаимно съгласие;
  • Утвърждава споразумението между тях, когато то отговаря на законовите изисквания;

Делба на имущество при развод

С жена ми сме в развод. В момента тя и детето ни даже не живеят в семейното ни жилище. По време на брака ни купих земя с намерението да строя на терена.

Автор: Христиан Митев юрисконсулт

Сделката обаче е на името на майка ми. Имам и автомобил, който също съм придобил по време на съвместното ни съжителство.
Искам да знам какви са ми правата в момента. Мога ли да задържа колата само за себе си, при условие че жена ми не е платила и стотинка за нея?
Как стои въпросът и със земята – може ли жена ми да има претенции за част от нея, при условие че парцелът се води на името на майка ми ?

Интересуващата ви уредба се съдържа в Семейния кодекс /СК/. Режимите на имуществените отношения между съпрузите са:
1. законов режим на общност;
2. законов режим на разделност;
3. договорен режим.

Законовият режим на общност се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения. Режимът на имуществените отношения се регистрира в централен електронен регистър към Агенцията по вписванията. Режимът на имуществените отношения може да бъде променян по време на брака, като промяната се отбелязва в акта за сключване на граждански брак и в регистъра към Агенцията по вписванията.

Във вашия въпрос не се уточнява избраният режим на имуществени отношения или неговата промяна, затова ще приемем, че в случая се прилага режима на общност.
При този режим вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. Съвместният принос се предполага до доказване на противното. Искът за липса на съвместен принос може да се предяви от:
1. съпруг по време на брака или след неговото прекратяване;
2. наследник на съпруг.

Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност. Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят.

Лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество. Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.
Съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака.
При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни.

При прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения. Съпругът, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, получава извън дела си движимите вещи, предназначени за тяхното отглеждане и възпитание. Такива искове могат да се предявят до една година от влизането в сила на решението за упражняване на родителските права.

При прекратяване на общността поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. При развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Тези искове могат да се предявяват в срок до една година от прекратяването на брака или на съпружеската имуществена общност.

Следователно жена ви може да има претенции към недвижим имот, независимо че е придобит на името на майка ви, ако същата е придобита по време на брака в резултат на съвместен принос. Подобно е положението и относно вашата претенция за автомобила, придобит по време на брака.

Препоръчваме ви да ползвате адвокатска защита и съдействие.
Настоящият отговор не изключва, а предполага консултацията с адвокат.

Адвокат Емил Трифонов

Адвокат в София и Пловдив

Основно меню

Навигация в публикациите

Съдебна делба след развод – особености

Статиите в блога изразяват мнението на автора и не са правен съвет. При нужда от съдействие, може да се свържете с адв. Трифонов чрез формата за запитване или на:
[email protected] ☎ 0878358643

Време за прочитане : 2 минути

След приключило дело с влязло в сила решение за развод, следващата стъпка обикновено е завеждане на ново дело за делба на имущество. Важна особеност е, че при развод по взаимно съгласие двете страни могат доброволно да уредят имуществените си отношения ЕДНОВРЕМЕННО с развода. При развод по исков ред обаче и непостигане на съгласие между страните, единствената опция е образуването на ново дело за делба след приключване на това за развода.

При „обикновено” дело за делба особености няма – съгласно чл.27 от Семейния кодекс (СК) съпружеската имуществена общност (СИО) се прекратява с прекратяването на брака, а съгласно чл.28 от СК при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. Особеностите са при искове по чл.29 от СК за определяне на по-голям дял на съпруга и по чл.23 от СК за преобразуване (трансформация) на лично имущество. При тези два иска има някои особености, наложени от трайната съдебна практика на ВС и ВКС, които обаче нерядко не се съблюдават и в резултат на това страните търпят загуби, измерващи се в хиляди, а понякога и в милиони левове.

Важно е да се знае, че искът за определяне на по-голям дял по чл.29 от СК е конститутивен и има фатален 1-годишен срок, считано от влизане в сила на решението за развод, за предявяване на този иск. При такъв тип дела съпрузите доказват, най-общо казано, че имат по-голяма заслуга при придобиване на общото имущество по време на брака. За съжаление при този тип дела основните „оръжия” на страните са свидетелските показания, които по правило за взаимно противоречащи си и като цяло ненадеждни. Грижливите страни избягват напълно този проблем като предварително са сключили брачен договор, който урежда имуществените им отношения или евентуално документират грижливо всички придобивания по време на брака. Исковете по чл.29 от СК е недопустимо да се съединяват (т.е. да се разглеждат в рамките на едно и също дело) в едно гражданско съдопроизводство за делба на имущество – което означава, че първо трябва да бъде предявен иск за по-голям дял, а едва след това – иск за съдебна делба.

Исковете за преобразуване на лично имущество по чл.23 от СК са установителни и при тях няма срок за предявяването им, те дори могат да бъдат предявявани по време на брака (ако напр. съдебен изпълнител насочи принудителното изпълнение към СИО, част от което обаче е лична собственост на съпруга-недлъжник). При тях се цели установяването на факта, че имущество, придобито по време на брака и формално попадащо под режима на СИО, напр. е придобито изцяло (пълна трансформация) или частично (частична трансформация) с лични средства само на единия съпруг (напр. спестовен влог, датиращ от времето преди сключването на брака, дарение от родители и т.н.). Режимът при този тип дела позволява те да се съединяват с дела за делба – т.е. възможно е по заведено дело за делба, едната страна да поиска от съда да установи, че дадено имущество е изцяло или частично лично нейно. Една от грубите грешки, която се допуска при този тип дела, е да се търси „принос” (напр. вложен труд или други усилия), който да обективира трансформацията. Съдебната практика е категорична, че приносът може да има само парично измерение.

Смотрите еще:

  • Земельный участок используется не по целевому назначению Статья 8.8. Использование земельных участков не по целевому назначению, невыполнение обязанностей по приведению земель в состояние, пригодное для использования по целевому назначению Информация об […]
  • 39 173 гпк рф 39 173 гпк рф Судебный участок № 126 Еланского района Волгоградской области О П Р Е Д Е Л Е Н И Е р.п. Елань Волгоградской области 14 марта 2012 года Мировой судья судебного участка № 126 (Еланский район) […]
  • Как продать квартиру неприватизированную и с долгом Как продать неприватизированную квартиру с долгами по ЖКХ? Здравствуйте. Вопрос стоит в том,что у моей семьи есть 2х комнатная квартира. В которой я прописана,но к своему счастью не проживаю. Они ее целиком и полностью […]
  • Адвокат завгородний Адвокат завгородний ЗАПИСНАЯ КНИЖКА НОВОСТИ О ПРОЕКТЕ РЕКЛАМА ТРИБУНА ФОТОАЛЬБОМ МАГАЗИН ГОСТЕВАЯ КНИГА ФОРУМ ГАЗЕТА БИЗНЕС-АДВОКАТ ЖУРНАЛ ДОМАШНИЙ АДВОКАТ ПОДПИСКА СУДЫ г.МОСКВЫ Контактная информация: […]
  • Как правильно продать аккумулятор Открываем магазин автомобильных аккумуляторов Сферы бизнеса Основные доводы в пользу открытия специализированного магазина по продаже автомобильных аккумуляторов: для открытия магазина не нужны большие торговые […]
  • Как не потерять стаж при увольнении Когда прерывается трудовой стаж после увольнения С 01 января 2007 года действует несколько другой порядок определения непрерывности трудового стажа гражданина. До этого, если при переходе с одного места работы на […]